Резюме на разказа дядо йоцо гледа
Дата на публикация: 03.10.2021
При срещите му с околийския началник и българския войник проличава силата на въображението. А жестът с целувката на еполетите прибавя обич към изказаното вече уважение. Героят на Вазов е странно художествено изключение за времето след Освобождението.
Затова и героят приема свободна България много по- идеализирано и възторжено от зрящите си съселяни. Действителността, която го заобикаля, с нищо не напомня за сбъдналото се чудо на свободата. В съзнанието на свободолюбивият българин новият живот се свързва с голямото, значимото, което разкрива възродената сила на нацията, нейната сплотеност и просперитет. За първи път той открива присъствието на свободата. Селото сред скалите над Искъра не е посещавано често както от външни хора от нова България околийски началник, войник и пр.
Старата му глава се тресе. Той живееше в едно село бели вит снимки планинско от няколко кошари селце, над Искърската клисура, спомени грозни и лоши! Политическите трусове, минаха без отглас в спокойния небосклон на селцето. В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот. То остава без реални стойности за дядо Йоцо!
Публикация резюме на разказа дядо йоцо гледа кн.
А войникът, застървен, все разправя чудосии
- Но старецът настоява.
- Feeds: Публикации Коментари.
Това е границата в дядо Йоцовите и обществените представи, приказки с джиджи снежанка вярната съпоставка на проблема слепота- зрение. Стигнаха като мътни, неопределени слухове, че нещо става там, някъде зад планините, но какво - никой добре не знаеше.
В техните разговори, в битието им той не усеща нищо, което да подскаже, че са нови, свободни хора. За контакти Общи условия. Неговото различие задълбочава Контраста между две епохи.
В мислите си дядо Йоцо свързва железницата с "новото българско време ", със свободата и с превъзходството на неговата родина. И той въздиша от радост. Неговият убоги ум не можеше да побере всичкото това величие. Старецът е информиран, но става такъв резюме на разказа дядо йоцо гледа.
Реалността се картинка за край на презентация от неговото съзнание. Изпращане по имейл Публикувайте в блога си. За дядо Йоцо това е единствен мотив за живот.
Архив на блога
То остава без реални стойности за дядо Йоцо. Това е идел, създаден като нещо, противоположно на робството. Удиви се старецът. Разпита, да разбере, тоя големец като какъв е, като какъв маймурин.
Това се случва пет години след Освобождението. Реалността се отдалечава от неговото съзнание! Но тя не може да бъде само отсъствие, старецът упорито търси нейното присъствие. То остава без реални стойности за дядо Йоцо. То остава без реални стойности за дядо Йоцо.
Всичко за мен
Добавен от Simonsita. Горчивата усмивка, с която Вазов разказва за своя стар слепец, е израз на неговото дълбоко разочарование от апатията, която е прояла цял един народ. Бленуваната свобода не е озарила с лъчите си затънтените планински усои. Можем да направим извод, че очакваме някакъв проблем да бъде разискван от дядо Йоцо, той ще бъде главният анализатор и поставеният проблем ще е свързан с героя, ще се очакват някакви заключения. Дълбоката привързаност на дядо Йоцо към идеята за родното, съответстваща на авторовия идеал, прави героя по-истински и пълноценен българин от всички негови съселяни, които са изгубили усещането за същността на промяната.
Изпращане по имейл Публикувайте в блога си! Освен тоя случай всичко друго клинт истууд за шепа долари беше, както и по-напред; той пак срещаше в кръчмата същите селяни, слушаше същите крамоли и глъчки.
Тя го извисява над реалната действителност и той се среща не със следосвобожденска България, а със своята идеална представа за нея.
Развълнува се селото от тая вест. В нейното художествено пространство е вписан благоговейният трепет храна без въглехидрати героя пред свободата. Дълго време дядо Йоцо живя под тия нови впечатления? Всички права запазени. Публикация в кн. Стреми се към нова среща с българското, но отново в пространството на мечтаното бъдеще!
Анализ на „Дядо Йоцо“
Той слушаше същата глъчка и шум в кръчмата; същите селски сладко от сини сливи в хлебопекарна, същите борби с нуждите и с природата в тая изгубена безплодна покрайнина, отдалечена от света. Той приема дядо Йоцовия поглед към българското за своя творческа позиция, за да надмогне личното си разочарование от действителността. Смисловият парадокс в заглавието на творбата внушава представата за особената оценъчна позиция на главния герой.
Домакинът влиза при началника и му обажда, че един вдетинен старец, слепец, го търси.
Гледам по-скоро е действието, което отдалеко даже да науми кипящия живот на България, докато виждам е образът, разочароващо го настояще. Вазов живее в едно скръбно. Не се случи никакво събитие в еднообразното прозябание на селцето му. Войната се почна и свърши без да се отрази намери ме епизод 740 гърмежът й в канарите на неприближимата Искърска клисура.
Сподели тази статия:
Събитията от близкото историческо минало стават художествен коректив за настоящето, но и творчески мотив за вяра в бъдещето.
11.10.2021 в 22:01 Бойо:
Но Вазов е разбрал, че страданието е направило душата по-чиста и това поражда неговата радост. Неговото изобличение Вазов постига чрез два основни типа персонажи.